Българската етика
Чети книгата в
Как става това може да се научи от сборника Етиката в България – вчера, днес и утре (С., Фабер, 2005). Както много други сборници, така и този е резултат от съвместните усилия на участниците в един национален форум – проведената на 17.03.2005 г. в СУ ”Св.Кл.Охридски” кръгла маса на тема “Етиката в България – вчера, днес и утре”, организирана от секция “Етика” на Института за философски изследвания при БАН и катедра “Логика, етика и естетика” на СУ ”Св.Кл.Охридски”. За разлика от други сборници обаче, Етиката в България –вчера, днес и утре предлага не просто – както е обичайно за такива случаи – механичен сбор от материали, представящи изложени по време на форума тези, гледни точки и разсъждения върху един или друг етически проблем. По своята структура и съдържание сборникът представлява успешният финал на усилията, положени от създателите му за активизиране на диалога между българските изследователи в сферата на етическото познание, а чрез това и за тяхното консолидиране в “етическа общност”. Своеобразието на тази общност, както личи и от съдържанието на поместените в сборника материали, се дължи на това, че тя е общност на специалисти, на които, макар и представители на различни поколения, не липсват нито приемствеността, нито самочувствието, че са следовници на определени традиции. Такива са традициите, свързани от една страна с развитието на обществената мисъл в България и самобитната народна морална философия, а от друга – с развитието на българската философска култура като типично европейска култура, в която етическият интерес и идеи винаги са имали своето подобаващо място. Именно на това “място” са посветени материалите, включени в първата част на сборника, озаглавена “За етиката в България”. От тях може да се научи както за средновековните корени на българската етическа мисъл и различните влияния, които тя търпи през различни исторически периоди, така и за научноизследователския потенциал на секция “Етика” при ИФИ и за изследователските и методологически проблеми, които стоят пред съвременните български специалисти във връзка с определянето характера на етиката, от една страна, като философия на морала, а от друга – като академична дисциплина, която се преподава в българските средни и висши училища. За многоликостта на приложната етика по света и у нас, както и за развитието и постиженията на отделните направления на приложноетическото познание като биоетика, бизнесетика, политическа етика, комуникационна етика и др., разказват авторите на материалите от втората част на сборника – “Приложната етика”. Техните изложения и заключения говорят недвусмислено, че в съвременните условия на неспирен технологичен напредък, глобализация, компюторизация и масови комуникации успешното развитие на етиката би било невъзможно и немислимо без включването и обединените усилия на различни специалисти не само в сферата на хуминитарните науки и познание, но и на медицината, правото, военното дело, икономиката и др. Пред какви социални предизвикателства е изправена днес българската етика? Кои са най-актуалните морални проблеми, с които се сблъсква българинът в своето всекидневие? Какво предполага съвременният етически дискурс на българщината като етос и на българската национална идентичност? Това са само част от въпросите, на които търсят отговор авторите на материалите, включени в третата част на сборника, озаглавена “Социални предизвикателства пред българската етика”. Самите въпроси, както и техните отговори, са достатъчно предизвикателни, за да бъдат не само четени, но и продължени в бъдеще от нови срещи, форуми и дискусии на всички радетели на етиката в България. Доц. д-р Силвия Минева
СЪДЪРЖАНИЕ Увод .................................................................................................. 5
Част първа. За етиката в България Васил Проданов. Етиката в България – вчера, днес и утре .............. 7 Емилия Маринова. Секция “Етика” и нейният научно-изследователски потенциал ....................................................... 30 Любомир Драмалиев. По някои проблеми на родната етика ......... 45 Слави Димитров Славов. Размисли за историята на българската Татяна Батулева. Френската философия и българската етическа Латьо Латев. Български дисертации в областта на етиката от Росина Данкова. Зоя Ставрева (1883-1962) – основоположник Нина Димитрова. Иван Кинкел – изследвания върху етосите на Иван Кацарски. Народна морална философия (добро и зло
Част втора. Приложната етика Станка Христова. Приложната етика – по света и у нас ............ 109 Александър Стойчев. Етични проблеми с новите технологии в Даниела Сотирова. Бизнес етиката и бизнесът на етиката ......... 131
Чети книгата в
|
