ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА В ТРИЪГЪЛНА РАМКА

Борислав ГРАДИНАРОВ

„Всички общности са измислени. „Световната общност” не е изключение от това правило”, твърди световно известният изследовател на глобализацията Зигмунд Бауман. Но все пак, продължава той, „устояването на глобализацията вероятно ще бъде толкова ефективно, колкото да се правят демонстрации срещу слънчевите затъмнения, защото вече сме стигнали точката, от която няма връщане”.

Тази мисли могат да се прочетат в една „странна” монография, наречена „Глобализъм, регионализъм, антиглобализъм” (Анна Недялкова, Зигмунд Бауман, Димитър Филипов, Васил Проданов „Глобализъм, регионализъм и антиглобализъм”, изд. Албатрос, С., 2005, 231 с.). Странна, защото нейният автор не е един, не са дори двама, нито пък трима. В цялостното съчинение, което има всички белези на завършен труд върху толкова модерната напоследък тема за мястото на локалните общности в глобалното село, са втъкали свята визия четирима автори – чл. кор. проф. Васил Проданов, проф. д. ик. н. Анна Недялкова, проф. Зигмунд Бауман и проф. д. ик. н. Димитър Филипов.

На всички, които имат навика да гледат с розови очила на падането на границите и скъсяването на разстоянията, обаче, трябва да се припомни, че светът никога не е само бял. Нито пък само черен. Защото докато САЩ и ЕС се опиват от своето икономическо, военно и информационно могъщество, някъде там, сред нишките, в които западната цивилизация се опитва да оплете земното кълбо, се събужда тъмната страна, наречена ислямски глобализъм. И неусетно в търсенето на формулата на безразделната си власт, за да форматира всички кътчета от земното кълбо по свой образ и подобие, християнският технологичен Франкенщайн постепенно и неизбежно създава своя мюсюлмански антипод. Антипод, който все по-умело използва силата на своя противник, независимо дали това са оръжия за масови убийства, фанатизъм или просто Интернет, като става все по-фанатизиран, по-трениран и по-непримирим.

Технологичният просперитет, обаче, без който не е възможна глобализацията, такава, каквато я виждаме днес, все по-ясно се оформя като технологична ножица, която отрязва страни, региони и понякога цели континенти и ги превръща в технологично, социално и културно гето. Изглежда човекът не е дорасъл да живее без граници. Затова, когато собствените му нараснали икономически възможности рушат едни от тях, той създава други, по-невидими, но тъкмо затова и много по-трудни за преодоляване. Глобализацията изглежда никак не опростява света, а го поставя в нова, далеч по-сложна и конфликтна ситуация.

Въпросът е, че старите геополитически мантии сега имат по-различен цвят. И въпреки наглед по-цивилизованата си кройка, те не се променили коренно тези, които ги носят. Стара Европа, САЩ, Русия, Китай, Индия, Япония или Бразилия не са просто географски обозначения, а геопланетни системи, които непрекъснато променят политическата и икономическата гравитация. Това е по-сложен, по-разнопосочен и по-конфликтен свят, който се крепи върху съвсем крехки равновесия.

И никой не знае къде точно ще бъде следващият епицентър на глобалното земетресение. Защото глобализмът може да е шлагерът, но антиглобализмът е също реалност. Нищо, че засега изглежда като бунтът на улицата. Но нали точно такива бунтове са преобръщали неведнъж движението на историята.